Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
6 nov 2007, 10:02

Едно сърце, една уста - за всичко са

  Poesía
1.4K 0 5

                 Едно сърце,

        една уста – за всичко са

 

Задушница. Събрахме се на помен.

Да почетем смирено паметта

на благ човек, от нас отломен

от тази, дето броди със коса.

Започнахме си тихо да говорим,

       унесени във спомени и сенки...

       Увлякохме се, взехме и да спорим... 

       От помена направихме седенки.

А после, във дванайсет, го почетохме

с тъй дълго чаканото ни мълчание...

За няколко минути предпочетохме

да бъдем с него – във възпоминание.

Най-тежкия товар го носи живият,

останал сам да търси пристан тих.

Една уста, едно сърце  – за всичко са...

О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!
    ...
    Нямам думи!!!
    Направо ме срази, Наде!
    Браво!
  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Браво!!!Точна си!
  • Елишка (Елица Стоянова)
    Елишка (Елица Стоянова)
    Не искам да коментирам!
    Всичко си казала,много точно!
    !!!!!
  • Магинка (Магдалена Рашева)
    Магинка (Магдалена Рашева)
    Колко точно си го изпитала и написала. За едни е болка, за други- статистика. А живия? Той си носи кръста! Поздрави за поучителния стих!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много ме развълнува ,мила Нада.
    Носим товара и търсим пристан.
    За себе си, за живота и смъртта.
    Много е хубаво стихотворението ти!
    С много обич, за теб и Живота.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0