6 нояб. 2007 г., 10:02

Едно сърце, една уста - за всичко са

1.4K 0 5

                 Едно сърце,

        една уста – за всичко са

 

Задушница. Събрахме се на помен.

Да почетем смирено паметта

на благ човек, от нас отломен

от тази, дето броди със коса.

Започнахме си тихо да говорим,

       унесени във спомени и сенки...

       Увлякохме се, взехме и да спорим... 

       От помена направихме седенки.

А после, във дванайсет, го почетохме

с тъй дълго чаканото ни мълчание...

За няколко минути предпочетохме

да бъдем с него – във възпоминание.

Най-тежкия товар го носи живият,

останал сам да търси пристан тих.

Една уста, едно сърце  – за всичко са...

О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!
    ...
    Нямам думи!!!
    Направо ме срази, Наде!
    Браво!
  • Браво!!!Точна си!
  • Не искам да коментирам!
    Всичко си казала,много точно!
    !!!!!
  • Колко точно си го изпитала и написала. За едни е болка, за други- статистика. А живия? Той си носи кръста! Поздрави за поучителния стих!
  • Много ме развълнува ,мила Нада.
    Носим товара и търсим пристан.
    За себе си, за живота и смъртта.
    Много е хубаво стихотворението ти!
    С много обич, за теб и Живота.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...