Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
Nov 6, 2007, 10:02 AM

Едно сърце, една уста - за всичко са

  Poetry
1.4K 0 5

                 Едно сърце,

        една уста – за всичко са

 

Задушница. Събрахме се на помен.

Да почетем смирено паметта

на благ човек, от нас отломен

от тази, дето броди със коса.

Започнахме си тихо да говорим,

       унесени във спомени и сенки...

       Увлякохме се, взехме и да спорим... 

       От помена направихме седенки.

А после, във дванайсет, го почетохме

с тъй дълго чаканото ни мълчание...

За няколко минути предпочетохме

да бъдем с него – във възпоминание.

Най-тежкия товар го носи живият,

останал сам да търси пристан тих.

Една уста, едно сърце  – за всичко са...

О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!
    ...
    Нямам думи!!!
    Направо ме срази, Наде!
    Браво!
  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Браво!!!Точна си!
  • Елишка (Елица Стоянова)
    Елишка (Елица Стоянова)
    Не искам да коментирам!
    Всичко си казала,много точно!
    !!!!!
  • Магинка (Магдалена Рашева)
    Магинка (Магдалена Рашева)
    Колко точно си го изпитала и написала. За едни е болка, за други- статистика. А живия? Той си носи кръста! Поздрави за поучителния стих!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много ме развълнува ,мила Нада.
    Носим товара и търсим пристан.
    За себе си, за живота и смъртта.
    Много е хубаво стихотворението ти!
    С много обич, за теб и Живота.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0