Едно сърце, една уста - за всичко са
Едно сърце,
една уста – за всичко са
Задушница. Събрахме се на помен.
Да почетем смирено паметта
на благ човек, от нас отломен
от тази, дето броди със коса.
Започнахме си тихо да говорим,
унесени във спомени и сенки...
Увлякохме се, взехме и да спорим...
От помена направихме седенки.
А после, във дванайсет, го почетохме
с тъй дълго чаканото ни мълчание...
За няколко минути предпочетохме
да бъдем с него – във възпоминание.
Най-тежкия товар го носи живият,
останал сам да търси пристан тих.
Една уста, едно сърце – за всичко са...
О, ГОСПОДИ! ПРОСТИ МУ, ЧЕ Е ЖИВ!
© Надежда Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!!!Точна си!
-
Не искам да коментирам!
Всичко си казала,много точно!
!!!!! -
Колко точно си го изпитала и написала. За едни е болка, за други- статистика. А живия? Той си носи кръста! Поздрави за поучителния стих!
-
Много ме развълнува ,мила Нада.
Носим товара и търсим пристан.
За себе си, за живота и смъртта.
Много е хубаво стихотворението ти!
С много обич, за теб и Живота.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...
Нямам думи!!!
Направо ме срази, Наде!
Браво!