17 may 2007, 19:59

Едно такова чувство...

  Poesía
889 0 0
Едно такова чувство...

Доближи ме с дъх горещ.
Само с поглед погали ме.
Запали до мене бяла свещ.
С дума нежна затопли ме.

Сега със тишина се слей
и със аромат ме прегърни.
В моя тон и ти запей.
В полъх лек ме превърни.

Очите ти - две жълти луни
в светлина любвеобвилна.
С топла нежност ти ме целуни,
скрий ме във прегръдка нежна.

Във градините на Купидон
мъглите със съня ни сливат.
Всеки звук и всеки стон
сред тишината се разливат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...