Едно такова чувство...
890
0
0
Едно такова чувство...
Доближи ме с дъх горещ.
Само с поглед погали ме.
Запали до мене бяла свещ.
С дума нежна затопли ме.
Сега със тишина се слей
и със аромат ме прегърни.
В моя тон и ти запей.
В полъх лек ме превърни.
Очите ти - две жълти луни
в светлина любвеобвилна.
С топла нежност ти ме целуни,
скрий ме във прегръдка нежна.
Във градините на Купидон
мъглите със съня ни сливат.
Всеки звук и всеки стон
сред тишината се разливат.
Доближи ме с дъх горещ.
Само с поглед погали ме.
Запали до мене бяла свещ.
С дума нежна затопли ме.
Сега със тишина се слей
и със аромат ме прегърни.
В моя тон и ти запей.
В полъх лек ме превърни.
Очите ти - две жълти луни
в светлина любвеобвилна.
С топла нежност ти ме целуни,
скрий ме във прегръдка нежна.
Във градините на Купидон
мъглите със съня ни сливат.
Всеки звук и всеки стон
сред тишината се разливат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Йорданова Все права защищены
