May 17, 2007, 7:59 PM

Едно такова чувство...

  Poetry
888 0 0
Едно такова чувство...

Доближи ме с дъх горещ.
Само с поглед погали ме.
Запали до мене бяла свещ.
С дума нежна затопли ме.

Сега със тишина се слей
и със аромат ме прегърни.
В моя тон и ти запей.
В полъх лек ме превърни.

Очите ти - две жълти луни
в светлина любвеобвилна.
С топла нежност ти ме целуни,
скрий ме във прегръдка нежна.

Във градините на Купидон
мъглите със съня ни сливат.
Всеки звук и всеки стон
сред тишината се разливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...