16 may 2004, 15:56

Едно (тъпо) стихче за суетата

  Poesía
2.3K 0 5
Сумрак
Площад
Знамена и пак чувам Ура
Мавзолей на суетата

Уест
Музика
гърми от златни колони
Паметник на суетата

"Бизнесмен"
Лимузина
Тежки вериги от злато
Лице на суетата

Бележки на автора:

1) Който го разбере получава бонбон "лукче" лично от автора. Можете да си
го получите ("лукчето") в червеното кафене в "Търговски дом" (срещу
съдебната палата).

2) "Ако има рима удари ма" - да знам.

3) Защо стихотворението се казва така - ако сте забелязали и предишното има
подобно име. Те са част от цикъл "Тъпите стихотворения на селския (полу)
идиот" - заглавието не е ексцентично, а е просто отражение на българската
действителност


Обзор, 2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да бе, българската действителност в тъпите стихотворения ли се отразява?!!? (това специално ме изкефи. Не знам защо, но е яко, весело такова). Не задълбавайте в действителността, бе, хора!!
  • Действително е действителността!
  • Да!Наистина е отражение на българската действителност!
  • Благодаря и на двете. По принцип във поезията не съм силен и с големи колебания публикувах това стихотворение, защото не бях сигурен как ще се приеме.
  • Хареса ми. Явно добре навлизаш в новите,модерни форми на представяне. Постигнал си оригиналност.В момента няма как да си получа"лукчето",защото съм много далече, но се надявам скоро да се появя и дано до тогава да не се свършат "лукчетата". Сега сериозно-поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...