16 мая 2004 г., 15:56

Едно (тъпо) стихче за суетата

2.3K 0 5
Сумрак
Площад
Знамена и пак чувам Ура
Мавзолей на суетата

Уест
Музика
гърми от златни колони
Паметник на суетата

"Бизнесмен"
Лимузина
Тежки вериги от злато
Лице на суетата

Бележки на автора:

1) Който го разбере получава бонбон "лукче" лично от автора. Можете да си
го получите ("лукчето") в червеното кафене в "Търговски дом" (срещу
съдебната палата).

2) "Ако има рима удари ма" - да знам.

3) Защо стихотворението се казва така - ако сте забелязали и предишното има
подобно име. Те са част от цикъл "Тъпите стихотворения на селския (полу)
идиот" - заглавието не е ексцентично, а е просто отражение на българската
действителност


Обзор, 2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да бе, българската действителност в тъпите стихотворения ли се отразява?!!? (това специално ме изкефи. Не знам защо, но е яко, весело такова). Не задълбавайте в действителността, бе, хора!!
  • Действително е действителността!
  • Да!Наистина е отражение на българската действителност!
  • Благодаря и на двете. По принцип във поезията не съм силен и с големи колебания публикувах това стихотворение, защото не бях сигурен как ще се приеме.
  • Хареса ми. Явно добре навлизаш в новите,модерни форми на представяне. Постигнал си оригиналност.В момента няма как да си получа"лукчето",защото съм много далече, но се надявам скоро да се появя и дано до тогава да не се свършат "лукчетата". Сега сериозно-поздравления!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...