May 16, 2004, 3:56 PM

Едно (тъпо) стихче за суетата

  Poetry
2.3K 0 5
Сумрак
Площад
Знамена и пак чувам Ура
Мавзолей на суетата

Уест
Музика
гърми от златни колони
Паметник на суетата

"Бизнесмен"
Лимузина
Тежки вериги от злато
Лице на суетата

Бележки на автора:

1) Който го разбере получава бонбон "лукче" лично от автора. Можете да си
го получите ("лукчето") в червеното кафене в "Търговски дом" (срещу
съдебната палата).

2) "Ако има рима удари ма" - да знам.

3) Защо стихотворението се казва така - ако сте забелязали и предишното има
подобно име. Те са част от цикъл "Тъпите стихотворения на селския (полу)
идиот" - заглавието не е ексцентично, а е просто отражение на българската
действителност


Обзор, 2001г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да бе, българската действителност в тъпите стихотворения ли се отразява?!!? (това специално ме изкефи. Не знам защо, но е яко, весело такова). Не задълбавайте в действителността, бе, хора!!
  • Действително е действителността!
  • Да!Наистина е отражение на българската действителност!
  • Благодаря и на двете. По принцип във поезията не съм силен и с големи колебания публикувах това стихотворение, защото не бях сигурен как ще се приеме.
  • Хареса ми. Явно добре навлизаш в новите,модерни форми на представяне. Постигнал си оригиналност.В момента няма как да си получа"лукчето",защото съм много далече, но се надявам скоро да се появя и дано до тогава да не се свършат "лукчетата". Сега сериозно-поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....