Едва ли
Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила,
в тревата ще е дъхаво и меко.
Луната балдахин с любов за нас разстила,
а ако има утре... Е така далеко.
Ела пред здрач и виж как розите сияят,
небе съблича облачни воали.
Ще дойде утрото и с него знам и краят,
Но ти ела! Ще дойдеш ли? Едва ли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
