Aug 8, 2021, 7:24 PM
Едва ли
Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила,
в тревата ще е дъхаво и меко.
Луната балдахин с любов за нас разстила,
а ако има утре... Е така далеко.
Ела пред здрач и виж как розите сияят,
небе съблича облачни воали.
Ще дойде утрото и с него знам и краят,
Но ти ела! Ще дойдеш ли? Едва ли.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Гени, Стойчо, благодаря ви!
-
Една тиха, безсънна лудост
тъгува по "Лунната соната "...
Нощта умира невъзпята.
Но,едва ли е някакво чудо. -
Толкова е хубаво, Наде!
-
Благодаря ви, момичета! Красе, луда съм соооу мач, а нормална - а литъл бит...
-
Аааа, ще дойде!
-
"добра" и "мъркаща"- Това си струва да се види.
Вади ракията, че ако някои изпуснат здрача.
За после полунощ опашка се извива
(от незаспиващи лирически пиячи.) -
Благодаря, Тони! П.П. Съжалявам, но всеки път, когато започнете със задкулисните игри и т.н. си спомням и не само аз - хората, атмосферата... И ми липсват, по дяволите, липсват ми
-
А утре е ... така далеко! Хареса ми, Наде.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
