Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!.
Краде и отлита.
Вчера вече е миг,
а годината е изтрита.
Новата - кой ли ме пита?
Идва и всичко размита.
Времето просто лети
и гони своите мечти.
Моите – остават черти!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados