22 окт. 2019 г., 22:09
"
Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!.
Краде и отлита.
Вчера вече е миг,
а годината е изтрита.
Новата - кой ли ме пита?
Идва и всичко размита.
Времето просто лети
и гони своите мечти.
Моите – остават черти!
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е хубаво! Поздрав!
-
Така е. Взима и чакаме да ни даде! Поздрави!
-
Но и нашите мечти са част от мечтите на времето.
-
Така е, Василка! Времето лети, взима от нас каквото му трябва! Хубав стих! Поздравления!
-
Благодаря Ви! Има си планове и лети, иди го спри!
-
Много хубав стих, Васе! Поздравявам те, любимо е!
-
Много интересен стил.
Ясен и ненатрапчив.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
