Oct 22, 2019, 10:09 PM

  Poetry
797 6 6

Тича времето

босо по хълма. 

Тича след слънцето

и по нещо си взима. 

 

Не, не пита!. 

Краде и отлита. 

Вчера вече е миг, 

а годината е изтрита. 

 

Новата - кой ли ме пита? 

Идва и всичко размита. 

Времето просто лети

и гони своите мечти. 

 

Моите – остават черти!

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??