22.10.2019 г., 22:09 ч.

  Поезия
796 6 6

Тича времето

босо по хълма. 

Тича след слънцето

и по нещо си взима. 

 

Не, не пита!. 

Краде и отлита. 

Вчера вече е миг, 

а годината е изтрита. 

 

Новата - кой ли ме пита? 

Идва и всичко размита. 

Времето просто лети

и гони своите мечти. 

 

Моите – остават черти!

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??