" - стих: от Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434

22.10.2019 г., 22:09 ч.

"

Поезия

670 6 7

Тича времето

босо по хълма.

Тича след слънцето

и по нещо си взима.

Не, не пита!.

Краде и отлита.

Вчера вече е миг,

а годината е изтрита.

Новата - кой ли ме пита?

Идва и всичко размита.

Времето просто лети

и гони своите мечти.

Моите – остават черти!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

palenka (П Антонова)

2019-10-24T08:07:13+03:00

Много е хубаво! Поздрав!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-10-24T03:53:27+03:00

Така е. Взима и чакаме да ни даде! Поздрави!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-10-23T20:15:58+03:00

Но и нашите мечти са част от мечтите на времето.
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-10-23T17:41:09+03:00

Така е, Василка! Времето лети, взима от нас каквото му трябва! Хубав стих! Поздравления!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-10-23T13:11:03+03:00

Благодаря Ви! Има си планове и лети, иди го спри!
vladetoned (Владислав Недялков)

2019-10-23T09:46:01+03:00

Много хубав стих, Васе! Поздравявам те, любимо е!
Петър1 (Петър Димитров)

2019-10-22T23:12:40+03:00

Много интересен стил.
Ясен и ненатрапчив.

Предложения

: ??:??