12 ene 2018, 13:30

***

  Poesía » Otra
1.2K 8 17

Живея на третия ред до прозореца вдясно

в чашка забравено даже от Бога лале.

Обгръщат ме четири вехнещи листчета.

Тясно е!

Сумрачна обител под шепа горчиво небе.

 

Затуй не оставам задълго под своята кожа!

Хвърлям я в изгревно-залезен времезастой.

Извън който ширва се свят Безпределост.

Възможно е!

У мене, отляво, живее вселената - Той!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е Залезен застой!Но пристойно му Е :Докоснатите ръце!И онова мамче,непознаващо жена!
  • Така е,Таня!Време между любов и вражда!Между щастие тъма!А времето между живот и смърт!Е междусмъртие!
  • Нина, удоволствието е взаимно! Благодаря ти!
    Гавраиле, не мога да го причиня на света, аз съм от добричките токсини
  • И аз асоциирам с приказка за Малечка-Палечка и Пеперуд май беше....Но тия нови думи и понятия са страхотни! Удоволствие ми достави !
  • Изповядах се
    готов съм
    ще умирам от
    "toxin"
    Жалко!
    Светът злощастен
    ще загуби
    талант
    и то какъв,
    Един!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...