12 ene 2018, 13:30

***

  Poesía » Otra
1.2K 8 17

Живея на третия ред до прозореца вдясно

в чашка забравено даже от Бога лале.

Обгръщат ме четири вехнещи листчета.

Тясно е!

Сумрачна обител под шепа горчиво небе.

 

Затуй не оставам задълго под своята кожа!

Хвърлям я в изгревно-залезен времезастой.

Извън който ширва се свят Безпределост.

Възможно е!

У мене, отляво, живее вселената - Той!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е Залезен застой!Но пристойно му Е :Докоснатите ръце!И онова мамче,непознаващо жена!
  • Така е,Таня!Време между любов и вражда!Между щастие тъма!А времето между живот и смърт!Е междусмъртие!
  • Нина, удоволствието е взаимно! Благодаря ти!
    Гавраиле, не мога да го причиня на света, аз съм от добричките токсини
  • И аз асоциирам с приказка за Малечка-Палечка и Пеперуд май беше....Но тия нови думи и понятия са страхотни! Удоволствие ми достави !
  • Изповядах се
    готов съм
    ще умирам от
    "toxin"
    Жалко!
    Светът злощастен
    ще загуби
    талант
    и то какъв,
    Един!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...