12 янв. 2018 г., 13:30

***

1.2K 8 17

Живея на третия ред до прозореца вдясно

в чашка забравено даже от Бога лале.

Обгръщат ме четири вехнещи листчета.

Тясно е!

Сумрачна обител под шепа горчиво небе.

 

Затуй не оставам задълго под своята кожа!

Хвърлям я в изгревно-залезен времезастой.

Извън който ширва се свят Безпределост.

Възможно е!

У мене, отляво, живее вселената - Той!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е Залезен застой!Но пристойно му Е :Докоснатите ръце!И онова мамче,непознаващо жена!
  • Така е,Таня!Време между любов и вражда!Между щастие тъма!А времето между живот и смърт!Е междусмъртие!
  • Нина, удоволствието е взаимно! Благодаря ти!
    Гавраиле, не мога да го причиня на света, аз съм от добричките токсини
  • И аз асоциирам с приказка за Малечка-Палечка и Пеперуд май беше....Но тия нови думи и понятия са страхотни! Удоволствие ми достави !
  • Изповядах се
    готов съм
    ще умирам от
    "toxin"
    Жалко!
    Светът злощастен
    ще загуби
    талант
    и то какъв,
    Един!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...