7 ago 2008, 13:22

* * *

  Poesía
706 0 1
Казаха ми, че ако ме обичаш толкова,
колкото твърдиш, не би ме оставил,
но ти го направи.
Вече се съмнявам,
че ме помниш дори.
Споменът за мен се опитваш да прогониш,
но знам, че и теб те боли.
Опитвам се да живея,
но живот ли е това?
Изправена пред някои хора,
незаслужаващи дори една дума.
Живота отминава,
но споменът за теб остава,
като част от моята скитаща се душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иин Ифейгф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все едно чета за себе си...Хареса ми!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...