7.08.2008 г., 13:22

* * *

708 0 1
Казаха ми, че ако ме обичаш толкова,
колкото твърдиш, не би ме оставил,
но ти го направи.
Вече се съмнявам,
че ме помниш дори.
Споменът за мен се опитваш да прогониш,
но знам, че и теб те боли.
Опитвам се да живея,
но живот ли е това?
Изправена пред някои хора,
незаслужаващи дори една дума.
Живота отминава,
но споменът за теб остава,
като част от моята скитаща се душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иин Ифейгф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все едно чета за себе си...Хареса ми!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...