7 авг. 2008 г., 13:22

* * *

705 0 1
Казаха ми, че ако ме обичаш толкова,
колкото твърдиш, не би ме оставил,
но ти го направи.
Вече се съмнявам,
че ме помниш дори.
Споменът за мен се опитваш да прогониш,
но знам, че и теб те боли.
Опитвам се да живея,
но живот ли е това?
Изправена пред някои хора,
незаслужаващи дори една дума.
Живота отминава,
но споменът за теб остава,
като част от моята скитаща се душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иин Ифейгф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно чета за себе си...Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...