8 mar 2025, 7:06

Егати краткия Живот!

  Poesía
319 2 2

ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!

 

… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,

дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,

дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,

наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе?

Нима не се изгубих безнадеждно в мечти и страсти, в смешни суети?

 

И с друга дума казано – досежно, със бъдното съвсем не бях на „Ти“.

Достигнах ли мечтаната Колхида? Или в безброй Сахари от печал? –

тъй не успях живота си да видя! – такъв, какъвто бях си го мечтал.

Какво ме чака утре? – вече зная. Пред всекиго от нас то предстои.

Бог попрището жизнено към края ми го рисува с розови бои.

 

7 март 2025 г.

гр. Варна, 12, 20 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Ти си велик!
  • Всички си задаваме тия въпроси и стигаме до подобни констатации, Валюше. Как само мислехме, че сме безсмъртни!

    Достигнах ли мечтаната Колхида? Или в безброй Сахари от печал? –
    тъй не успях живота си да видя! – такъв, какъвто бях си го мечтал.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...