3 jul 2009, 23:23

Егото на една раздяла (katkatkat & icohim)

939 0 2

katkatkat & icohim

 

Спомените бяха решетки в моя затвор.

Сега за наказание те оковавам.

Нямам никакви сантименти...

Спомените сега са проклети и позор

надвисва над онази представа,

в която бяха красиви всички моменти.

 

Красотата на спомена толкова е илюзорна,

че се преплита със жупел,

няма никаква прошка и милост!

Красотата на спомена - толкова спорна,

че погрешно бях стъпил

и в обич нещастна потънах в безсилие.

 

Признаваш своята слабост?!

Аз не криех, че ревнувам и вятъра.

Аз ли те обичах, ти ли ме обичаш...

Признавам сега друга реалност.

В изгрев и залез тебе съм чакала...

Днес на затвор ти се обричаш.

 

В какъв затвор ти ме изпрати!?

Нима не искаш да видиш реалната истина-

душата ми днес е волна, свободна,

а твоята сила вече се клати-

сила, заключена в любов непостигната,

в сърце удавено в рана прободна!...

 

Рани няма и душа, в която те да болят.

Отречени са. Разпиля се прахът

и ревността ми към вятъра заедно с него.

Сълзи няма, а свободата не е в плът.

Обречени са да бъдат заключени

в безкрая и хаоса на моето его.

 

Его и Ид непрестанно във тебе се борят,
във късчета малки от хаос и ревност,

пропити в горчивите думи!

И кажи, във твоята слабост, какво аз да сторя,

за разбия твоята, моя надменност,

вибрираща в сребърни струни!?

 

Моята слабост е, че не мога

в смисли лъжливи да вярвам и бягам.

Аз те преминах, ще преминеш мене и ти.

И нищо не питай, защото...

Нови решетки се вдигат и трябва

доживот все някого да виниш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...