25 abr 2007, 14:16

ЕХ, БЪЛГАРИЙО...

  Poesía
1.4K 0 14
Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко
някой с теб се изгаври.
Отрече юнаците...
Разкрещя черни гарвани...
С подпоясни удари,
в подмолни интриги,
развилняхя се лумпени,
че за теб не им свиди.
Зачеркнаха цялата
твоя история!
С ураганният вятър
знам, че пак ще се сбориш.
Но Батак е емблема!
Но Батак е сълзи...
Мина толкова време,
а в народа кърви!
Народа ни - помни
това люто клане!
Кой намачка иконата
и я счупи на две?
Кой вдигна пръст
и отрече сълзите?
Кой не вярва във кръста,
плю по дедите?
Балкана немее.
Долината мълчи.
Днес нахлули хиени
вадят твойте очи.
Ех, Българийо, пак ли
в черно днес те обличат?
Свободата ни - пари,
ала все те обичаме!
Този път ще те браним,
ако трябва до кръв!
Твойте минали рани
са за някого стръв!
Ти, Родино иконна,
си дълбока следа,
от която се помни -
пи сърната вода!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!!!
  • Браво Валентин!
    Прекрасен стих за България!
  • Браво Вальо, реагираш като свръхскоростен самолет в атака!
  • Сърдечни поздрави, Вальо!
    С болка, но и с гордост кънтят думите ти!
    Вярвам, че Историята ни, написана с кръв, не може да се заличи! Ще пребъде, защото това, което се е случило някога, не се забравя!
    Още веднъж - поздравления за великолепното стихотворение!
  • Горда съм с теб...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...