25 апр. 2007 г., 14:16

ЕХ, БЪЛГАРИЙО...

1.4K 0 14
Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко
някой с теб се изгаври.
Отрече юнаците...
Разкрещя черни гарвани...
С подпоясни удари,
в подмолни интриги,
развилняхя се лумпени,
че за теб не им свиди.
Зачеркнаха цялата
твоя история!
С ураганният вятър
знам, че пак ще се сбориш.
Но Батак е емблема!
Но Батак е сълзи...
Мина толкова време,
а в народа кърви!
Народа ни - помни
това люто клане!
Кой намачка иконата
и я счупи на две?
Кой вдигна пръст
и отрече сълзите?
Кой не вярва във кръста,
плю по дедите?
Балкана немее.
Долината мълчи.
Днес нахлули хиени
вадят твойте очи.
Ех, Българийо, пак ли
в черно днес те обличат?
Свободата ни - пари,
ала все те обичаме!
Този път ще те браним,
ако трябва до кръв!
Твойте минали рани
са за някого стръв!
Ти, Родино иконна,
си дълбока следа,
от която се помни -
пи сърната вода!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
  • Браво Валентин!
    Прекрасен стих за България!
  • Браво Вальо, реагираш като свръхскоростен самолет в атака!
  • Сърдечни поздрави, Вальо!
    С болка, но и с гордост кънтят думите ти!
    Вярвам, че Историята ни, написана с кръв, не може да се заличи! Ще пребъде, защото това, което се е случило някога, не се забравя!
    Още веднъж - поздравления за великолепното стихотворение!
  • Горда съм с теб...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...