Ех, Българийо моя... Днес, Родино страдална, пак те хвърлят във огън. Да загинеш? Не вярвам! След клането баташко някой с теб се изгаври. Отрече юнаците... Разкрещя черни гарвани... С подпоясни удари, в подмолни интриги, развилняхя се лумпени, че за теб не им свиди. Зачеркнаха цялата твоя история! С ураганният вятър знам, че пак ще се сбориш. Но Батак е емблема! Но Батак е сълзи... Мина толкова време, а в народа кърви! Народа ни - помни това люто клане! Кой намачка иконата и я счупи на две? Кой вдигна пръст и отрече сълзите? Кой не вярва във кръста, плю по дедите? Балкана немее. Долината мълчи. Днес нахлули хиени вадят твойте очи. Ех, Българийо, пак ли в черно днес те обличат? Свободата ни - пари, ала все те обичаме! Този път ще те браним, ако трябва до кръв! Твойте минали рани са за някого стръв! Ти, Родино иконна, си дълбока следа, от която се помни - пи сърната вода!
Сърдечни поздрави, Вальо!
С болка, но и с гордост кънтят думите ти!
Вярвам, че Историята ни, написана с кръв, не може да се заличи! Ще пребъде, защото това, което се е случило някога, не се забравя!
Още веднъж - поздравления за великолепното стихотворение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.