ЕХ, БЪЛГАРИЙО...
Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко
някой с теб се изгаври.
Отрече юнаците...
Разкрещя черни гарвани...
С подпоясни удари,
в подмолни интриги,
развилняхя се лумпени,
че за теб не им свиди.
Зачеркнаха цялата
твоя история!
С ураганният вятър
знам, че пак ще се сбориш.
Но Батак е емблема!
Но Батак е сълзи...
Мина толкова време,
а в народа кърви!
Народа ни - помни
това люто клане!
Кой намачка иконата
и я счупи на две?
Кой вдигна пръст
и отрече сълзите?
Кой не вярва във кръста,
плю по дедите?
Балкана немее.
Долината мълчи.
Днес нахлули хиени
вадят твойте очи.
Ех, Българийо, пак ли
в черно днес те обличат?
Свободата ни - пари,
ала все те обичаме!
Този път ще те браним,
ако трябва до кръв!
Твойте минали рани
са за някого стръв!
Ти, Родино иконна,
си дълбока следа,
от която се помни -
пи сърната вода!
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко
някой с теб се изгаври.
Отрече юнаците...
Разкрещя черни гарвани...
С подпоясни удари,
в подмолни интриги,
развилняхя се лумпени,
че за теб не им свиди.
Зачеркнаха цялата
твоя история!
С ураганният вятър
знам, че пак ще се сбориш.
Но Батак е емблема!
Но Батак е сълзи...
Мина толкова време,
а в народа кърви!
Народа ни - помни
това люто клане!
Кой намачка иконата
и я счупи на две?
Кой вдигна пръст
и отрече сълзите?
Кой не вярва във кръста,
плю по дедите?
Балкана немее.
Долината мълчи.
Днес нахлули хиени
вадят твойте очи.
Ех, Българийо, пак ли
в черно днес те обличат?
Свободата ни - пари,
ала все те обичаме!
Този път ще те браним,
ако трябва до кръв!
Твойте минали рани
са за някого стръв!
Ти, Родино иконна,
си дълбока следа,
от която се помни -
пи сърната вода!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
