nikjelev (Ник Желев)
3 283

12 ene 2017, 23:32

Ех, госпожо

Poesía

859 1 4

Ех, госпожо

Не се научих спомен да трия.

Пиша ви вече трето писмо.

Бях ви забравил. Мислех и вие...

Разбрахме се, мисля, едно към едно.

Стихът ви прочетох. Той е добър.

Но моето име в него ме дразни.

Трябва ли аз да се пазя с чадър,

от вашите жалки, нагли съблазни.

Здравейте госпожо! Здрава бъдете!

Нека Вселената, над вас, вечно да бди!

Но много ви моля. Приберете ръцете.

Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Изгори те тази стара любов. Поздрави!

2017-01-13T15:03:19+02:00
Веси_Еси (Еси)

Хареса ми! Особено силен е финалът
"Но много ви моля. Приберете ръцете.
Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори."

2017-01-13T10:21:31+02:00
rumbic (Руми)

Да, Ник, силен стих! А аз ти пожелавам усмивки! Поздрав!

2017-01-13T10:18:15+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

И стихът ти гори!
Горят думите в него, но някак прозира тъга. Спомен-любов не се трие!
Поздрав да силата, Ники!

2017-01-13T01:38:03+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0