Ех, госпожо
Ех, госпожо
Не се научих спомен да трия.
Пиша ви вече трето писмо.
Бях ви забравил. Мислех и вие...
Разбрахме се, мисля, едно към едно.
Стихът ви прочетох. Той е добър.
Но моето име в него ме дразни.
Трябва ли аз да се пазя с чадър,
от вашите жалки, нагли съблазни.
Здравейте госпожо! Здрава бъдете!
Нека Вселената, над вас, вечно да бди!
Но много ви моля. Приберете ръцете.
Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
