12.01.2017 г., 23:32 ч.

Ех, госпожо 

  Поезия
483 1 4

Ех, госпожо

 

Не се научих спомен да трия.

Пиша ви вече трето писмо.

Бях ви забравил. Мислех и вие...

Разбрахме се, мисля, едно към едно.

 

Стихът ви прочетох. Той е добър.

Но моето име в него ме дразни.

Трябва ли аз да се пазя с чадър,

от вашите жалки, нагли съблазни.

 

Здравейте госпожо! Здрава бъдете!

Нека Вселената, над вас, вечно да бди!

Но много ви моля. Приберете ръцете.

Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгори те тази стара любов. Поздрави!
  • Хареса ми! Особено силен е финалът
    "Но много ви моля. Приберете ръцете.
    Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори."
  • Да, Ник, силен стих! А аз ти пожелавам усмивки! Поздрав!
  • И стихът ти гори!
    Горят думите в него, но някак прозира тъга. Спомен-любов не се трие!
    Поздрав да силата, Ники!
Предложения
: ??:??