Ех, госпожо
Не се научих спомен да трия.
Пиша ви вече трето писмо.
Бях ви забравил. Мислех и вие...
Разбрахме се, мисля, едно към едно.
Стихът ви прочетох. Той е добър.
Но моето име в него ме дразни.
Трябва ли аз да се пазя с чадър,
от вашите жалки, нагли съблазни.
Здравейте госпожо! Здрава бъдете!
Нека Вселената, над вас, вечно да бди!
Но много ви моля. Приберете ръцете. ...