Ех, госпожо

Поэзия

854 1 4

Ех, госпожо

Не се научих спомен да трия.

Пиша ви вече трето писмо.

Бях ви забравил. Мислех и вие...

Разбрахме се, мисля, едно към едно.

Стихът ви прочетох. Той е добър.

Но моето име в него ме дразни.

Трябва ли аз да се пазя с чадър,

от вашите жалки, нагли съблазни.

Здравейте госпожо! Здрава бъдете!

Нека Вселената, над вас, вечно да бди!

Но много ви моля. Приберете ръцете.

Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Изгори те тази стара любов. Поздрави!

2017-01-13T15:03:19+02:00
Веси_Еси (Еси)

Хареса ми! Особено силен е финалът
"Но много ви моля. Приберете ръцете.
Не искам прегръдка. Ни целувка. Гори."

2017-01-13T10:21:31+02:00
rumbic (Руми)

Да, Ник, силен стих! А аз ти пожелавам усмивки! Поздрав!

2017-01-13T10:18:15+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

И стихът ти гори!
Горят думите в него, но някак прозира тъга. Спомен-любов не се трие!
Поздрав да силата, Ники!

2017-01-13T01:38:03+02:00