Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,
когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.
Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,
Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.
Сега присядам кротко уморена, не гоня време -
но то нахално нежелано присламчва се до мене,
и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.
Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките
на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.
Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени
несретници, се гушат в мене. А смея да призная –
не искам вече за нищо на света да зная... края...