10 may 2024, 7:24

Ех, животе

  Poesía
821 1 16
ЕХ, ЖИВОТЕ!

 

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,

когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.

Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,

Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.

Сега присядам кротко уморена, не гоня време -

но то нахално нежелано присламчва се до мене,

и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.

Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките

на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.

Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени

несретници, се гушат в мене. А смея  да призная –

не искам вече за нищо на света да зная... края...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...