10 may 2024, 7:24

Ех, животе

  Poesía
815 1 16
ЕХ, ЖИВОТЕ!

 

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,

когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.

Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,

Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.

Сега присядам кротко уморена, не гоня време -

но то нахално нежелано присламчва се до мене,

и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.

Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките

на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.

Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени

несретници, се гушат в мене. А смея  да призная –

не искам вече за нищо на света да зная... края...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...