May 10, 2024, 7:24 AM

Ех, животе

  Poetry
811 1 16
ЕХ, ЖИВОТЕ!

 

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,

когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.

Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,

Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.

Сега присядам кротко уморена, не гоня време -

но то нахално нежелано присламчва се до мене,

и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.

Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките

на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.

Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени

несретници, се гушат в мене. А смея  да призная –

не искам вече за нищо на света да зная... края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...