palenka (П Антонова) palenka (П Антонова)
103 529
10 мая 2024 г., 07:24

Ех, животе

814 1 16
ЕХ, ЖИВОТЕ!

 

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,

когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.

Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,

Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.

Сега присядам кротко уморена, не гоня време -

но то нахално нежелано присламчва се до мене,

и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.

Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките

на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.

Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени

несретници, се гушат в мене. А смея  да призная –

не искам вече за нищо на света да зная... края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0