palenka (П Антонова) palenka (П Антонова)
103 529
10 мая 2024 г., 07:24

Ех, животе

820 1 16
ЕХ, ЖИВОТЕ!

 

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,

когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.

Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,

Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.

Сега присядам кротко уморена, не гоня време -

но то нахално нежелано присламчва се до мене,

и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.

Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките

на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.

Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени

несретници, се гушат в мене. А смея  да призная –

не искам вече за нищо на света да зная... края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0