mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
14 dic 2007, 10:43

Ех, когато...

1.3K 0 40

 

 

                               

                                      Когато ме погледнеш...

               в най-чистата вода се къпя,

               най-нежни чувства ме обливат,

               към теб пристъпвам и от обич тръпна...

 

               Когато ме докоснеш...

               крило на птица прошумява,

               полъх нежен във косите ми се рее,

               копнежно ме помилва и тихо отминава...

 

               Когато ме целунеш...

               красиво цвете разцъфтява,

               капчици роса отпиваш с нежност,

               като сълза в очите си ме приютяваш...

 

 

 

 

 

 

 

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • evchet0 (Евдокия Иванова)
    evchet0 (Евдокия Иванова)
    Стихът е невероятен - струи нежност и красота!!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Благодаря ви.
  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Маги, човека, чиято необятна духовност опознавам със всяка следваща творба, е невероятно, уникално нежно и любвеобилно божие творение! Благодаря на случая, който ме приближи до теб!Раздавай от нежността си, разпилявай със шепи от богатсвото на душата си!-а ние ще ти се радваме, Маги, мила!!!
  • димитрова (Лилия Нейкова)
    димитрова (Лилия Нейкова)
    Красота и нежност както винаги!Стиховете са огледало на душата.С обич Маги.
  • konche (Криста)
    konche (Криста)
    Маги, къде да си вместя коментара? Много е чисто за мен това стихотворение, следващия път дай нещо по- хард

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0