23 ago 2020, 7:37

Ех, майсторе, майсторе...

1.3K 3 8

Бях звезда и луна,

дори слънце бях,

коте, мечи, сладка...

бях дори и патка,

е, на галено пате,

но все пак патка... :(

 

Името ми не обърка,

как веднъж не сбърка? ;-)

Хайде, Майсторе,

(че не ти знам името)

изчезвай при други

съзвездия и луни!

 

Когато спомниш си

за мене с името,

ще съм забравила

отдавна твоето.

Ех, майсторе, майсторе,

на друг мярка взимаш,

на теб ти шапката скроили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Kакъв ли Муз, ме тъй подкокороса*? 🇧🇬

Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...
1.7K 9 15

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...