Ех, майсторе, майсторе...
Бях звезда и луна,
дори слънце бях,
коте, мечи, сладка...
бях дори и патка,
е, на галено пате,
но все пак патка... :(
Името ми не обърка,
как веднъж не сбърка? ;-)
Хайде, Майсторе,
(че не ти знам името)
изчезвай при други
съзвездия и луни!
Когато спомниш си
за мене с името,
ще съм забравила
отдавна твоето.
Ех, майсторе, майсторе,
на друг мярка взимаш,
на теб ти шапката скроили!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
