Ех, майсторе, майсторе...
Бях звезда и луна,
дори слънце бях,
коте, мечи, сладка...
бях дори и патка,
е, на галено пате,
но все пак патка... :(
Името ми не обърка,
как веднъж не сбърка? ;-)
Хайде, Майсторе,
(че не ти знам името)
изчезвай при други
съзвездия и луни!
Когато спомниш си
за мене с името,
ще съм забравила
отдавна твоето.
Ех, майсторе, майсторе,
на друг мярка взимаш,
на теб ти шапката скроили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
