Ех, младост

10 dic 2013, 22:22

Poesía » Otra

470 1 4

ЕХ, МЛАДОСТ

Ех, тази сладка младост,

планински, буен водопад,

даряващ за очите радост,

а за душата ведрина и хлад.

И пътища безкрайни дири

дори и там, където няма,

младост ли е, не подбира

истина ли е, или измама.

За егото и разума изпитва

емоции и страсти, скърби

попиват съществото ти и питаш

дали това пък не е мъдрост.

Онази тиха, кротка прошка

от дъното на чистата душа,

заслужена житейска брошка

мъдрее вляво на гръдта.

Приютила силата на младостта,

на его и разум дала в аванс,

по равно мъката и радостта,

в завършен душевен баланс.

Ех, беше младост непреклонна,

дори пред всеки миг суров,

припряна, луда, но изконно

създаваше и раждаше любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.