Ех, младост
ЕХ, МЛАДОСТ
Ех, тази сладка младост,
планински, буен водопад,
даряващ за очите радост,
а за душата ведрина и хлад.
И пътища безкрайни дири
дори и там, където няма,
младост ли е, не подбира
истина ли е, или измама.
За егото и разума изпитва
емоции и страсти, скърби
попиват съществото ти и питаш
дали това пък не е мъдрост.
Онази тиха, кротка прошка
от дъното на чистата душа,
заслужена житейска брошка
мъдрее вляво на гръдта.
Приютила силата на младостта,
на его и разум дала в аванс,
по равно мъката и радостта,
в завършен душевен баланс.
Ех, беше младост непреклонна,
дори пред всеки миг суров,
припряна, луда, но изконно
създаваше и раждаше любов.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
