6 oct 2010, 17:26

Ехо от мълнии

  Poesía
608 0 5

къдрят се листата есенно

минорно се огъват

дори

от тежест на врабче

ще се разделят...

с изострени пера се щурат

по клони

проснали се дълго и широко

търсят щанд

за кратък радостен лъч...

а аз

откривам асансьор за високото -

там са мажорните звуци

и вятъра

и макар да вися неудобно

улавям думите с ръка

онези

от които сълзата звучи

като флейта

сред ехо от мълнии

ще се случа ли...

 

оглеждам се в жълтото

и се виждам червена

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...