6 окт. 2010 г., 17:26

Ехо от мълнии

609 0 5

къдрят се листата есенно

минорно се огъват

дори

от тежест на врабче

ще се разделят...

с изострени пера се щурат

по клони

проснали се дълго и широко

търсят щанд

за кратък радостен лъч...

а аз

откривам асансьор за високото -

там са мажорните звуци

и вятъра

и макар да вися неудобно

улавям думите с ръка

онези

от които сълзата звучи

като флейта

сред ехо от мълнии

ще се случа ли...

 

оглеждам се в жълтото

и се виждам червена

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...