къдрят се листата есенно
минорно се огъват
дори
от тежест на врабче
ще се разделят...
с изострени пера се щурат
по клони
проснали се дълго и широко
търсят щанд
за кратък радостен лъч...
а аз
откривам асансьор за високото -
там са мажорните звуци
и вятъра
и макар да вися неудобно
улавям думите с ръка
онези
от които сълзата звучи
като флейта
сред ехо от мълнии
ще се случа ли...
оглеждам се в жълтото
и се виждам червена
© Дима Всички права запазени