Ехо от мълнии
къдрят се листата есенно
минорно се огъват
дори
от тежест на врабче
ще се разделят...
с изострени пера се щурат
по клони
проснали се дълго и широко
търсят щанд
за кратък радостен лъч...
а аз
откривам асансьор за високото -
там са мажорните звуци
и вятъра
и макар да вися неудобно
улавям думите с ръка
онези
от които сълзата звучи
като флейта
сред ехо от мълнии
ще се случа ли...
оглеждам се в жълтото
и се виждам червена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
