24 oct 2021, 23:15

Ехото на отмаляло лято 

  Poesía
688 5 13

Вървях самотен в есенните листи,

разравях ги полека насред пътя.

Оранжево-червени и златисти

с отблясъци от слънчева разлъка.

 

Дърветата събличаха се бавно

и всеки полъх носеше раздяла.

А, аз вървях и гледах непрестанно

феерията в нежната й цялост.

 

Пресегнах се, прегърнах малко снопче

и леко ги докоснах до ухото.

Диханието чуваше се още –

от ехото на отмаляло лято!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??