24.10.2021 г., 23:15 ч.

Ехото на отмаляло лято 

  Поезия
468 5 13

Вървях самотен в есенните листи,

разравях ги полека насред пътя.

Оранжево-червени и златисти

с отблясъци от слънчева разлъка.

 

Дърветата събличаха се бавно

и всеки полъх носеше раздяла.

А, аз вървях и гледах непрестанно

феерията в нежната й цялост.

 

Пресегнах се, прегърнах малко снопче

и леко ги докоснах до ухото.

Диханието чуваше се още –

от ехото на отмаляло лято!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??