Oct 24, 2021, 11:15 PM

Ехото на отмаляло лято 

  Poetry
687 5 13

Вървях самотен в есенните листи,

разравях ги полека насред пътя.

Оранжево-червени и златисти

с отблясъци от слънчева разлъка.

 

Дърветата събличаха се бавно

и всеки полъх носеше раздяла.

А, аз вървях и гледах непрестанно

феерията в нежната й цялост.

 

Пресегнах се, прегърнах малко снопче

и леко ги докоснах до ухото.

Диханието чуваше се още –

от ехото на отмаляло лято!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??