Ехото повтаря
Спят селата и сънуват
забравен детски смях,
момински кикот ги вълнува
и сторен първи грях.
Не искат да се будят,
да умират безлюдни.
В дворовете расте бурен,
подухва вятърът прозорец счупен.
Старците викат децата си -
от мъка.
Ехото повтаря имена.
Отново да прегърне чедото -
мечтае майчина ръка.
Утрото да бъде благословено,
вечерта да не горчи самотно.
Една туптяща вена,
вкоренена здраво във пръста,
свети на червено!!!
Засега!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
