Ехото повтаря
Спят селата и сънуват
забравен детски смях,
момински кикот ги вълнува
и сторен първи грях.
Не искат да се будят,
да умират безлюдни.
В дворовете расте бурен,
подухва вятърът прозорец счупен.
Старците викат децата си -
от мъка.
Ехото повтаря имена.
Отново да прегърне чедото -
мечтае майчина ръка.
Утрото да бъде благословено,
вечерта да не горчи самотно.
Една туптяща вена,
вкоренена здраво във пръста,
свети на червено!!!
Засега!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
