Спят селата и сънуват
забравен детски смях,
момински кикот ги вълнува
и сторен първи грях.
Не искат да се будят,
да умират безлюдни.
В дворовете расте бурен,
подухва вятърът прозорец счупен.
Старците викат децата си -
от мъка.
Ехото повтаря имена.
Отново да прегърне чедото -
мечтае майчина ръка.
Утрото да бъде благословено,
вечерта да не горчи самотно.
Една туптяща вена,
вкоренена здраво във пръста,
свети на червено!!!
Засега!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
