Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
11.09.2015 г., 20:23 ч.

Ехото повтаря 

  Поезия
378 0 3

Спят селата и сънуват

забравен детски смях,

момински кикот ги вълнува

и сторен първи грях.

 

Не искат да се будят,

да умират безлюдни.

В дворовете расте бурен,

подухва вятърът прозорец счупен.

 

Старците викат децата си -

от мъка.

Ехото повтаря имена.

Отново да прегърне чедото -

мечтае майчина ръка.

 

Утрото да бъде благословено,

вечерта  да не горчи самотно.

Една туптяща вена,

вкоренена здраво във пръста,

свети на червено!!!

Засега!!!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова много въпроси повдига това стихотворение.. Хареса ми!
  • Размѝсли и мен с този стих! Посланията за утрото и вечерта са направо прекрасни! Поздрави!
  • Предупреждаващ финал. Добре си се сетила за последните 4 реда. Вклиняващ се в паметта образ. Поздрав, Василке!
Предложения
: ??:??