Ехото повтаря
Спят селата и сънуват
забравен детски смях,
момински кикот ги вълнува
и сторен първи грях.
Не искат да се будят,
да умират безлюдни.
В дворовете расте бурен,
подухва вятърът прозорец счупен.
Старците викат децата си -
от мъка.
Ехото повтаря имена.
Отново да прегърне чедото -
мечтае майчина ръка.
Утрото да бъде благословено,
вечерта да не горчи самотно.
Една туптяща вена,
вкоренена здраво във пръста,
свети на червено!!!
Засега!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
