12 ene 2022, 12:30

Ежедневие

  Poesía
485 0 1



Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.

После тръгвам със свойта кола.
Само десет минутки и стигам.
В малък град до голяма река
всяко място - на няколко мигания.

Осем часа си давам труда,
после тръгвам доволно за вкъщи.
Вземам душ и приготвям храна,
всъщност сили за утре, могъщи.

Пия чаша червен елексир
от лозата ни, в двора на село.
Пускам малко Канал и Ефир
и в леглото отправям се смело.

Ей така си живея сега.
Всяко утре прилича на вчера.
Малък град, тишина, свобода,
само още финанс да намеря....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...