12 ene 2022, 12:30

Ежедневие

  Poesía
483 0 1



Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.

После тръгвам със свойта кола.
Само десет минутки и стигам.
В малък град до голяма река
всяко място - на няколко мигания.

Осем часа си давам труда,
после тръгвам доволно за вкъщи.
Вземам душ и приготвям храна,
всъщност сили за утре, могъщи.

Пия чаша червен елексир
от лозата ни, в двора на село.
Пускам малко Канал и Ефир
и в леглото отправям се смело.

Ей така си живея сега.
Всяко утре прилича на вчера.
Малък град, тишина, свобода,
само още финанс да намеря....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...